Иронии на съдбата

Самолетна катастрофа, при която няма оцелели поставя началото на една мистерия. Дъч и Кей – двойка противоположни характери с различин опит и темперамент, се събират, за да разбулят истината, която е скрита зад тайна и е на път да ги унищожи физически. Дъч е полицай до мозъка на костите си и се впуска в безпощадното търсене на истината. Той, както и конгресменката Кей, биват въвлечени във водовъртежа на корупция, секс и измами. Сидни Полак, един от корифеите на съвременното американско кино, се представя с доста традиционен като сюжет и стил филм. Вероятно и той си е давал ясна сметка за ограниченията, които му поставя мелодраматичната история за Дъч и Кей, затова той я обогатява и усложнява с допълнителни фабулни подробности. Така се промъкват злободневните мотиви за корупцията и моралната уязвимост на модерното общество. Разбира се, тъкмо дава повече свежест на иначе баналните перипетии около зараждащата се любовна връзка между героите на филма, внася динамика в иначе предсказуеми драматургични ходове. „Иронии на съдбата“ разчита на по-консервативните зрители, които са склонни да съпреживяват предложената им история и свързаните с нея обсноятелства. Много се разчита на актьорския тандем Харисън Форд-Кристин Скот. И ако най-скъпо платената днес холивудска звезда Харисън Форд не може да изненада с нищо познавачите, то Кристин Скот и приятното откритие на филма. Излишно е да се коментира режисурата на Сидни Полак – тя е уверена и доказва умението да се гради занимателен разказ със средствата на повествователното кино.