Най-обикновен престъпник

Майкъл Линч е приятен мъж на средна възраст, който ръководи мистериозна банда, занимаваща се с обири на банки в Северна Ирландия. Пътищата и интересите на бандата се пресичат в един момент с дейността на ИРА. Това предизвиква интересни последици, в резултат на които започва голямото надхитряне между полицията, безскрупулните убийци от ИРА и „обикновените престъпници“. Всичко завършва в полза на по-умните, т.е. на престъпниците от бандата на Майкъл Линч… Приятна за гледане комедия, която в последна сметка не казва нищо на своите зрители. Очевидно създателите й са търсели тъкмо този стил на изложение, който да им позволи непосредствен контакт с публиката без да й натрапват каквито и да било внушения или, недай боже, обобщения. Просто филм за разтоварване? Наистина, моментът на отмора присъства в „Най-обикновен престъпник“, при това гарниран с професионализма на режисьор, оператор, актьори. Действието е динамично, репликите – остроумни на места, а сюжетът като цяло – забавен. Но… и това „но“ се отнася до драматургията на филма, в която доста ясно са апликирани „горещите“ мотиви, свързани с ИРА. Някак много лекомислено авторите се докосват до злободневната тема, без обаче да я изведат до нещо по-сериозно. Затова, особено в края на филма, забавата става твърде самоцелна и неясна като драматургически замисъл. И действията на персонажите са предвидими, както и изхода от надлъгването с полицията – предрешено. Естествено, това снижава общото впечатление от творбата, която определено има данните да бъде нещо повече от един „обикновен“ филм. Все пак, нужна е и малко снизходителност, защото „Най-обикновен престъпник“ предлага приятни минути в кинозалата, нелишени от хумор и ведро настроение.