Себбе

Сниман с нежна лиричност, която облекчава донякъде отчаянието, с участието на двама силно натуралистични главни герои, с находчивостта на Найафи, която е много красива, но на много места мрачна, това портрет на тихо 15-годишно момче, с усет към електроинженерството, което води живот в най-лошия жилищен комплекс на работническата класа, да кажем най-малкото, живот доста труден. Насилван в училище и пренебрегван вкъщи, той се потапя в своите творения, бягайки от мизерията, която го обкръжава. Откраднат от майка му подарък за рождения му ден, води до по-нататъшно пренебрежение и тормоз – този живот става още по-непоносим, което го отвежда към експлозивно драстично решение. Когато животът няма какво друго да предложи на едно момче, което няма почти нищо, когато няма къде другаде да отиде, когато няма абсолютно към кого да се обърне, изпада в пълно отчаяние. Бедното момче, горката майка – чудесни изпълнения и на двамата. Социалният коментар никога не е бил толкова ярък, стоически и чувствителен.Найафи е в стихията си – доста забележителен, дълбоко притеснителен и болезнено сърцераздирателен.